"Миролюбивите  протестиращи" отново в действие.
Това са фанатизираните алкайди спонсорирани от сащ  ,колещи ,бесещи и вилнеещи из Сирия!Не ми се мисли какво ще направят на християните там ,ако вземат властта не дай си Боже!Ще се повтори Либийския сценарий където сега се колят ,като животни!Ето това е американската/натовска демокрация чиста отрова ,смърт и разруха!Сигурно трябва спокойно да реагирам и да ръкопляскам на тези уроди гаврещи се с гробове и влачещи трупове по улицата!

Ето и един канал на сириец опитващ се да пробие пропагандната блокада на запада относно ставащото в Сирия.Каналът е бил многократно блокиран от "демократите", но въпреки това човека не се отказва и прави нови и нови акаунти !Там може да разберете какво наистина се случва !Поклон пред куража и патриотизма му!

www.youtube.com/user/SyriaTruthNetworkEN

Демокрация в действие.

Какво още трябва да кажеш и покажеш на малоумниците-седесари от блог.бг за да не се лъжат като малки деца, а да видят истината в очите. Необяснимо истеричната им русофобия, ги превърна в жалки американски гъзолизци и ортаци на най- подлата, най-алчната и най-човеконенавистна държава в света. Държава, която няма нито един мирен ден в своята история и е затрила 200 милионн невинни хора. Нека непрекъснати природни бедствия, наводнения, урагани, земетресения и вулкани унищожат тая проклета държава. Дано!

Какво да очакваш от разбойници и авантюристи!

То да е човек ,като човек да му кажеш дума две да разбере ,аме не !С напълно умопобъркани шизофреници какво да им обясняваш.Гьобелс би се погнусил даже от дезинформационната война ,която се води срещу Сирия а и цялото човечество!

Мен направо ми е болно като гледам и говорителите по телевизиите как гузно и с неудоволствие сричат тия гнусни лъжи. Какво доживяхме, вместо свобода на информацията, тотална и безкрупулна дезинформация. Жалко, жалко, още един народ ще иде в ада, заради американското безумие и алчност.

ОТВРАТ!

Много измъчен вид има това момче на снимката. Сигурно от терора на Башар Асад.

Всяко действие се заплаща в този живот. Всеки ще си заплати за гяволъка.

Ми? Кушлева, сестро, управляващите в Бг, по някаква нео-мангалистанска традиция, са деца и Унуци на БКП...!!!! Ако все пак някой си мечтае, нещо да се промени, то, изхода е един! Всички нео-комунета,трябва да бъдат избесени по стълбовете на НЕК ...Поздрави за за червенясалата пасмина на сестра Кушлева!

Тъпанар,какво ти е виновен Куш,че бълваш отврат!Някой някъде да те заплашва с разстрел,бесене,давене?Между другото такива бяха прийомите на онази пасмина,която управляваше България до 44 го.Да разнасят набучени на кол партизански и яташки глави из села и градове,както и убиват невръстни деца в името на ЗЗД!

Това не са демократи.Това са стадо маймуни които заслужават малка неутронна бомба.

ИНТЕРЕСА КЛАТИ ФЕСА…

За да съм информиран и безпристрастен винаги си задавам въпроса...: - КОЙ ИМА ИЗГОДА ОТ ТОВА...?

Затова ето Ви поредица от въпроси...:
- КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ОТ ИЗБИВАНЕТО НА СТОТИНА МИРНИ ЖИТЕЛИ В СИРИЙСКО СЕЛО...?
- КОЙ ИМАШЕ ИНТЕРЕС ОТ ИЗБИВАНЕТО НА 120 ДУШИ НА ПАЗАРА В САРАЕВО...? (С една 120мм. мина, което е невъзможно дори теоретически)
- КОЙ ИМАШЕ ИНТЕРЕС ОТ НАПАДЕНИЕТО НАД ГЕРМАНСКАТА РАДИОСТАНЦИЯ 1939г., НА ПОЛСКАТА ГРАНИЦА..?

ПРИ ВСИЧКИ ТЕЗИ СЛУЧАИ ИМА САМО ЕДИН ОТГОВОР: - АГРЕСОРА...!!!

А повода винаги е езин и същ… - ХУБАВАТА ЕЛЕНА (ПАРИ, НЕФТ, ЗЛАТО)…!!!
- ФОРМАТА НА БОРБАТА ЛИ….?
(НЕЗАВИСИМО ДАЛИ Е – „БОРБА ЗА ПРАВАТА ВЯРА”, „БОРБА ЗА ПРАВА”, БОРБА ЗА ДЕМОКРАЦИЯ)…
- „БОРЦИТЕ” САМО НЕ КАЗВАТ, ЧЕ В ТАЗИ „БОРБА” СА ГОТОВИ ТАКА ДА СЕ БОРЯТ, ЧЕ „…КАМЪК ВЪРХУ КАМЪК ДА НЕ ОСТАНЕ…”
- КОГАТО ГО ПРАВИ НЯКОЯДЪРЖАВА - КОЛОС , РАЗБИРАМ – ТОВА Е „СВЕТОВНА ПОЛИТИКА”, НО КОГАТО КРАЙ КОЛОСА СЕ „НАВЪРТА” И ЕДНО КРЕСЛИВО ДЖУДЖЕ…., ТОВА ВЕЧЕ МИ ИДВА В ПОВЕЧЕ…

НО, ТАКА Е ОТ БИБЛЕЙСКИ ВРЕМЕНА КОГАТО КАИН УБИЛ БРАТ СИ АВЕЛ… И МУ ОТКРАДНАЛ ВСИЧКО… - "ИНТЕРЕСА КЛАТИ ФЕСА"... ПАРИ, НЕФТ, ЗЛАТО...!!!

Вижте картата! От страните, заобикалящи/граничещи с Иран, само Сирия остана не про-американска. Само тя пречи на САЩ да затвори обръча и да стисне Иран за гушата, за да си налага и диктува каквото поиска. Като си сложат свое правителство в Сирия, всичко ще си дойде на мястото - САЩ ще диктува в региона.

pushi mi fara za teh.kolkoto pove4e muslita se o4istjt tolkova pove4e shte se radvam 4e planetata se o4istva ot perverzni izrodi.

. rumen221 Закова причините точно в десятката ,жив и здрав!
"Всяка война е базирана на измама"
Сън Дзу

Естествено, че ще смачкат Сирия. Не може да пречи на нашите, западни интереси в региона. Като не иска мир и сътрудничество, да получи секирата.
Който пък се чувства повече руснак или азиат, да запаше сабята и да излезе на джихад. Аз съм българин, европеец, бял и няма да седна да роня сълзи за тях.

Тоя .. Диктатора на сирия е масон молещ се на дявола и еврейският цар. Пълен дявол д.. Тези които му правят мръсно - играят театър с него.. Прочете сионските протоколи.. Капитализма е създал елита на Сталин и нацизма на Райха.. Елита на сталин днес управлява в източният блок и Русия, ЦРУ така е решила - елитите са техни хора - както и гейовете и корпорациите - монополите.. Всеки елити трябва да умре. ЦРУ има съмишленици - БСП, СДС, ДПС, ГЕРБ ... Да сложиш скрит гей или убиец за премиер - си е идея на сионските мъдреци и ЦРУ. Путин и Медведев Бойко и Цветан са от КГБ и ЦРУ - юдейски подкови..

....ПИЧКА ВИ МАИНА...КВИ ИЗРОДИ ПИШАТ ТУКА....!

Бас държа че диктатора на Сирия има злато - златен резерв. От 1933 година до сега войните и конфликтите са за да се запълни дупката между златото и доларът.. И първата световна война е заради злато - ТО ДА ТЕЧЕ към ФЕДЕРАЛНИЯТ РЕЗЕРВ.

Сами рушаха църкви и убиваха свещеници, а сега се възмущават, че го правят и други. Ми, нали вие ги обучавахте на това толкова години? Вие им служите за образец!

Тези стари и фанатични врагове на Християнския свят,
командват САЩ чрез ФЕД, и оттам НАТО и света

Някой трябва да им свети маслото, тогава ще кротнат и мюсюлманите

Тристранната комисия е създадена през 1973, в разгара на първата петролна криза от силния мъж на американската и международната
икономика Дейвид Рокфелер.
Учредителният акт е подписан в Токио на продължилата от 21 до 23 октомври среща. Дейвид Рокфелер изразил инициативата за създаването на Комисията през 1972 на годишната среща на Билдербергския клуб и членовете одобрили
предложението му. Срещата се провела в Токио, понеже Рокфелер смятал, че включването на Япония в твърдото ядро на Клуба и участието й във вземането на решения за политиката и икономиката на световно ниво било наложително. До този момент в Билдербергския клуб участвали само страни от
северноатлантическото
общество – Северна Америка и Европа. Първото заседание на Тристранната комисия се провело в японския град Киото през 1976. Малко преди края на войната във Виетнам и при засилващото се международно
влияние на Съветския съюз, Рокфелер прави опит да създаде едно световно управление чрез въвеждането на модел на „технократска
рационализация”,
който пренебрегва предвидените от конституциите на страните държавни органи и институции. В Комисията участват Северна Америка, Европа и Япония, т.е. някогашният „западен свят”. Президентът на консорциума Chase Manhattan, Дейвид Рокфелер е бил повлиян от един човек, който постепенно придобива значително
международно
влияние. Журналистът Бил Мойерс, автор на книгата „In between two ages” е онзи, който препоръчва създаването на Трилатералната
комисия. През 1980 той пише: „Днес Дейвид Рокфелер е най-видният
представител на управляващата класа – едно мултинационално
братство от мъже, които оформят глобалната икономика и определят потока на нейния капитал...На гражданина Дейвид Рокфелер се предоставят
привилегии на държавен глава...Той не се проверява от митнически или паспортни служби и почти никога не спира на светофарите”. С две думи, Дейвид Рокфелер е над институциите,
правителствата и държавните служби. Той осигурява безпрепятственото
движение на капиталите си и определя развитието на глобалната икономика. Пръв ръководител на Тристранната комисия е Збигню Бжежински - дясна ръка на тогавашния президент на САЩ, Джими Картър и значим фактор при предопределянето на американската
външна политика. След падането на Берлинската стена ориентацията на Комисията се променя.

Все пак, в ядрото й остава и дори се засилва идеята за едно световно управление чрез технократи. Става дума за банковия и бизнес елит, който оформя
икономическите и социалните политики, контролира и стимулира
производството на университетско
познание, участва в контрола на религиозната дейност с оста на религиозния „антидогматизъм”,
въпреки че през 1983 папа Йоан Павел II-ри „благослови”
публично работите на Комисията и участва в динамичното
оформяне на политическите
корелации. Комисията е враг на консерваторските
догматизми и базира силата си на международната
банкова система, финансовите пазари и мощта на картелите на мултинационалните
компании. Тя се състои от три подгрупи. 170 от членовете са европейци, 120 са от Северна Африка и над 100 –от Азия и Тихоокеанския регион. Кои нашумели напоследък личности участват в Комисията? Един бърз поглед е достатъчен, за да бъде обяснена сложната ситуация, в която се озоваха Гърция, еврозоната и глобалната
икономика. Известният италиански икономист и еврокомисар Марио Монти е главата на европейския отдел на Комисията и член на изпълнителния й орган. Вчера той получи мандат да сформира новото италианско
правителство. Новият гръцки премиер Лукас Пападимос е член на Тристранната комисия и далеч не е единственото гръцко участие в нея. Той е банкер и професор в Харвардския
университет. Бивш заместник-президент
на Европейската централна банка, бивш президент на банката на Гърция. Завършил е Атинския колеж и си е сътрудничил с бившите гръцки премиери Андреас Папандреу и Костас Симитис. Бившият кипърски президент Георгиос Василиу участва в изпълнителния орган на Комисията, въпреки комунистическото си минало. Той е бизнесмен, бивш основен събеседник на Европейския съюз за членството на Кипър и основен събеседник за решаването на Кипърския проблем. Членове на Тристранната комисия са също: Бизнесменът и бивш президент на Съюза на гръцките
индустриалци Одисеас Кириакопулос, който също е завършил Атинския колеж. Известният журналист и директор на вестник „Катимерини” също възпитаник на престижното училище в гръцката столица Алексис Папахелас. Бившият директор на гръцкия телеком ОТЕ и някогашен
високопоставен член на борда на банка Alpha bank и доскорошен в консорциума Rotschild Панайотис Вурлумис – член на изпълнителния орган на Комисията. През 1980 крайнодесният депутат
в американския Конгрес Лорънс Макдоналд решава да разкрие дейностите на Тристранната комисия. Той пише доклад и го представя пред президиума на Конгреса. Интересен е фактът, че човекът, който е смятан за „знаме на антикомунизма” излага
фамилията Рокфелер и разобличава плана за световно управление. Странно как, но същото оплакване се отправя и от известния и преследван представител на американската
Левица, Ноам Чомски. С
острия си език и отявлената си прогресивна позиция, преподавателят по сравнителна
лингвистика порицава целите на Комисията.

През 1983 Макдоналд загива над остров Сахалин. Той пътува в полет КАL 007 на корейските
авиолинии, който бе свален от съветската военна авиация с познатите
последствия. По-късно бе издадена книга със заглавие “No apologies” на Колдуотър, в която той систематизира всички критики срещу Тристранната комисия. От тогава до днес в организацията на Рокфелер са приети бившият външен министър на САЩ Мадлин Олбрайт, известният външен министър на Европейкия съюз Хавиер Солана, бившият директор на американското
разузнаване Джон Негрепонте, Хенри Кисинджър, бившият президент на Федералния резерв Алан Гринспан, премиери и високопоставени
членове на Европейския съюз. След промените в страните в Източна Европа в Комисията са били включени и личности от тях. В нея участва и една голяма част от университетския елит в Европа, САЩ, Япония и други страни от Индонезия до Турция. Участват изтъкнати юристи и членове на световната банкова система. Списъкът е дълъг. Явно е, че Тристранната комисия е един световен извор на представители, които съставят кризисни групи за справянето с извънредни нужди, както в случаите с Гърция и Италия, банкови консорциуми, центрове за политическа
комуникация и създаването на вътрешни и по- широки политически корелации в целия свят. Първото заседание на известния
Билдербергски клуб, който често става обект на коментари с конспиративно или политическо
съдържание, се е провело през 1954 в местността
Билдерберг, близо до холаднския град Арнем. Учредителите му са били консервативни и свръхконсервативни
политици от Европа, които са били особено загрижени за увеличаването на антиамериканските
настроения в Европа. Затова решили да обсъдят въпроса и да предприемат действия за промяната на тази тенденция. На срещата те решили провеждането на годишни срещи с участието на личности от САЩ и Европа. Те постепенно
прераснали във форуми, чиито участници приемали решения за промени в политиката и икономиката, както и в предначертаването на дългосрочни стратегии. От тогава в затворения и мистериозен Клуб се събира цветът на бизнеса, банките и политиката на САЩ и Европа, които канят на срещите си гости – трети лица. В последствие и според заеманите от тях постове, те се влючват постепенно в основната част на Клуба. Сред гостите са членове на северноатланстическия
политически и бизнес елит, както и подбрани учени, журналисти и интелектуалци, които представят своите позиции и мнения. В края на срещите се приемат резултатите от
тях, които се насочват за прилагане, ако се прецени, че това е възможно. Резултатите са бързи (както в Югославия),
средносрочни
(финансовата криза) или дългосрочни (връзките между Запада и Китай, приемането на Русия в западни организации и др.). Клубът е създаден преди Тристранната комисия. Нейният учредител, Дейвид Рокфелер
впоследствие е издигнат в съветник на Клуба. Действащи членове на Комисията са чести гости на срещите на Клуба. На практика те работят на принципа на скачените съдове. В момента един от членовете на управителния съвет на Клуба е преподавателят и директор на Гръцката фондация за европейска и външна политика ЕЛИАМЕП, Лукас Цукалис. Постоянен член в твърдото ядро на Билдербергски клуб е бизнесменът Георгиос Давид. На годишните срещи се канят премиери, министри и политически
представители, които не са членове на Комисията или Клуба. Преди няколко години на една такава среща присъстваше
тогавашният гръцки министър на финансите и икономиката Георгиос Алогоскуфис, както и настоящият министър на образованието Анна
Диамандопулу. В продължение на години професорът по история в английски университет Йоанис Карас беше постоянен високопоставен член на Клуба с дейно участие в предначертаването на политики на съгласие и
сътрудничество на Балканите
(Македония, гръцко- турски отношения, отношения между балканските страни, Югоизточна Европа, бивш Източен блок и т.н.). Имаше и конкретни инициативи за „мерки за създаване на доверие” на Балканите след падането на Берлинската стена, създаването на Институт за балкански и евроазиатски изследвания (Кавказ, Близък Изток, Далечен Изток, арабски страни, Израел) със седалище в Солун.

Говедо ти до колко избити папази , изгорени и съборени църкви успя да преброиш?Какво ли да питам говедо,като знае само да мучи!

Тристранната комисия е краят на философията за отслабването на държавното
управление. Тя се намира в убеждението, че ръководствата на компаниите са в състояние да се справят по-резултатно с „текущите” въпроси, между които се намират и обществата, следователно на по- ниски цени и най-вече без ограничения. Това бе периодът, в който страните и държавният персонал все още поставяха пречки пред безусловното и безконтролно
разрастване на мощта на частните интереси на компаниите, мултинационалните
консорциуми и банките. Учредителят на Комисията Дейвид Рокфелер заявил ясно, че „трябва да бъде намалена ролята на правителствата. Някой трябва да поеме това, което правеха правителствата.
Изглежда, че компаниите са тези, които е най-логично да правят това”. В хода на времето стана ясно, че правителствата и политиката загубиха постепенно своите правомощия.
Доминиращото
положение на банковия сектор, огромният подем в извънбанковия сектор,
където агенциите за кредитен рейтинг получават
правомощия да налагат своите констатации и да ги променят според изискванията на пазарите,
разпростирането на токсичността на банковите и извънбанковите
продукти, т.е. институционализирането
на появата на спекулантите
допринесоха за изграждането на днешната финансова среда. Впечатляващ е фактът, че теоретици като Самюел Хантингтън, автор на крайно консервативния и плашещ труд „Сблъсъкът на цивиизациите” – свещеният Граал на доминирането на династията Буш и евангелистите
протестанти на американската
политическа сцена, са били първоначално вдъхновение за перспективите на Комисията. Много по-късно някои западни
интелектуалци
започнаха да се занимават усилено със самата логика на начинанието на Рокфелер, след като разбраха, че американското, а впоследствие и останалите западни общества са водени към утвърждаването на ограничаването на демокрацията.
Впечатляващо е също как европейски страни, като Франция и Германия следват тази логика. Техните лидери са тези, които поемат отговорността да определят кога, как и с кого европейските провинции Гърция и Италия ще бъдат отведени към избори. Характерно е изявлението на Никола Саркози: „Ще покажем на Гърция и Италия кой е правилният път”. Тази нова тенденция в Берлин и Париж се нуждае и от лицата, които ще изпълнят изискванията.
Експериментът
продължава с двама конкретни фактори, които съвсем случайно са и членове на Тристранната комисия. Единият е Марио Монти, чиито връзки с мрачното минало на главните участници в скандала на Християндемократите
„Р2”, т.е. на сместа от крайна Десница, мафия, католицизъм, масонска ложа и банкова корупция са обект на дебати в Италия. Другият – Лукас Пападимос е един от най- изтъкнатите участници в операция „Технократи”. В интервю за zougla.gr бившият председател на съюза на гръцките индустриалци Одисеас Кириакопулос, който участва в последната среща на Комисията в Хага миналия уикенд заяви, че в нея са били поканени за участие няколко гърци. Марио Монти и Лукас Пападимос така и не са се появили на срещата, поради факта, че са поели управлението в страните си, Италия и Гърция. „Алексис Папахелас също не дойде, явно заради политическите събития
в Атина”, заяви Одисеас Кириакопулос. Академичката от Австралия, Шарън Бендер пише в книгата си “Suiting themselves: how corporations drive the global agenda”: „Тристранната комисия
е един от примерите за начина, по който мрежите от компании могат да включат високопоставени
представители в правителствата и държавните
управления в своите съюзи, в позицията на съюзници срещу демокрацията. Тя бе създадена, за да формулира
държавната политика във време, когато демокрацията
поставяше изнервящи препятствия пред мултинационалните
компании”.

Много години по-късно и след избирането на Барак Обама, западните общества се завръщат към сцената на сблъсък между политиката и неполитическите
механизми на управление, които в момента се представляват от банковия сектор. Европа се справя с проблема със закъснение. Америка я изпревари. Резултатът е несигурен, коментира в заключение авторът на статията в zougla.gr

поругят задния двор, ей! На теб и на останалите рубладжии в блога.

Разликата между теб и тях никаква. Европа много често сее умилквала на силния на деня-Карл, Наполеон, Хитлер, а след това е махала с ръчички на казачетата, поила е конете им в реките си и гостоприемно е запретвала полата си обърната на Изток.

Нашите интереси са български а не западни!Единствените на тази земя ,които не искат мир и сътрудничество са англо-американската световна мафия!

Георги Баев - баща му
директор на ДС -
БУРГАС. Димитър
Луджев - баща му
директор на затвора в
Бургас - по време на Сталин.. Кирил
Маричков - баща му
член на офицер от ДС,
Кирил вероятно също,
Кирил изнасилвач..
Няма член на СДС ДА НЕ Е ОТ ДС - защото сДС -
син на ДС.

Кимон Георгиев Стоянов е български военен и политик. Той на два пъти е министър-
председател на
България - първият път от 19 май 1934 до 22 януари 1935, а вторият — от 9 септември 1944 до 23 ноември 1946 и достига до звание генерал-полковник. Георгиев е народен
представител в 21-во
(1923-1927), 22-ро (1927-1931) и 26-то (1945-1946) Обикновено Народно
събрание, в 6-то Велико Народно
събрание (1946-1949) и в 1-во (1950-1953), 2-ро (1954-1957), 3-то (1958-1961) и 4-то (1962-1965) Народно събрание. Биография Кимон Георгиев е
роден на 29 юли (11 август) 1882 г. в Татар Пазарджик, Източна Румелия. Бащата на Кимон, Георги
Стоянов, е роден в
около 1848 г. в
Пазарджик. Бил е
дребен търговец,
умира, когато Кимон е бил на 3 месеца.
Майка му, Мария е
родена в Пазарджик
около 1858 г.
Кръстницата на
семейството била омъжена за албанец,
който се гърчеел.
Така тя дава гръцко
име на новороденото
дете - Кимон. След
смъртта на бащата майката се връща в
къщата на
родителите си.
Настойник на Кимон
става един от
вуйчовците му. Кимон завършва
четирикласното
училище в
Пазарджик през 1897
г. Искал да учи в
Пловдив гимназия и да следва
инженерство, но
поради липса на
средства постъпва в
подготвителния клас
на 28-и юнкерски випуск. Георгиев
завършва Военното училище в София през 1902. Започва службата си в Пещера, а после служи в Пазарджик и
в Стара Загора. По-
късно служи на
границата в района Лъджене. Участва в Балканските войни като командир на рота и в Първата световна война като командир на дружина. През 1916 г. е ранен в окото.
Оттогава го
съпровожда и
прякора
"Кьоркимон". През 1920 е уволнен от армията с чин подполковник. През 1946 достига званието генерал- полковник от запаса. Той е сред
основателите на Военния съюз (1919) и на Народния сговор (1922). Участва в организирането на Деветоюнския
преврат през 1923, а след него е сред
ръководителите на Демократически
сговор. Заема поста министър на
железниците, пощите
и телеграфите в първото
правителство на Андрей Ляпчев (4 януари 1926 - 3 март 1928). В началото на 30-те
години Кимон
Георгиев е сред
ръководителите на Политически кръг
Звено, взема активно участие в Деветнадесетомайския
преврат през 1934 и оглавява съставеното
след него
правителство. В него
той е министър на външните работи и
изповеданията (19 - 23 май 1934) и министър на
правосъдието (23 май 1934 - 22 януари 1935). Изпълнява длъжността министър на войната на 19 май 1934. Политиката на
новото правителство
среща съпротивата
на цар Борис III и през 1935 групата на
Кимон Георгиев е
отстранена от
управлението. През
следващите години
Кимон Георгиев се сближава с левицата
и от 1943 е в ръководството на Отечествения фронт. След Деветосептемврийския
преврат през 1944 оглавява 62-рото и
63-тото правителство
на България. От 1944
до 1962 заема различни постове в
Министерския съвет,
като представител на
коалиционните
партньори на БКП в Отечествения фронт: първо
правителство на
Кимон Георгиев министър-
председател (9 септември 1944 - 31 март 1946) министър без
портфейл (9 септември 1944 -
31 март 1946) второ правителство
на Кимон Георгиев министър-
председател (31
март - 22 ноември 1946) министър без
портфейл (31
март - 22
ноември 1946) и.д. министър на
войната (25 септември - 22 ноември 1946) първо
правителство на Георги Димитров вицепремиер (22
ноември 1946 - 11 декември
1947) министър на
външните работи (22 ноември 1946
- 11 декември
1947) второ правителство
на Георги Димитров вицепремиер (11
декември 1947 - 20 януари 1950) министър на
електрификацията
и мелиорациите
(11 декември
1947 - 20 януари
1950) правителство на Васил Коларов министър на
електрификацията
и мелиорациите
(20 януари 1950 - 5 февруари 1951) първо
правителство на Вълко Червенков министър на
електрификацията
(5 февруари 1951
- 20 януари 1954) второ правителство
на Вълко
Червенков министър на
електрификацията
(20 януари 1954 - 1 февруари 1957) първо
правителство на Антон Югов министър на
електрификацията
и водното
стопанство (1
февруари 1957 - 15 януари 1958) второ правителство
на Антон Югов министър на
електрификацията
и водното
стопанство (15
януари 1958 - 16 март 1959) председател на
Комитета по
строителство и
архитектура (16
март 1959 - 25 декември 1959) вицепремиер (25
декември 1959 - 17 март 1962) От 1962 до смъртта си
през 1969 Кимон
Георгиев е член на Президиума на
Народното събрание. Семейство Кимон Георгиев е
женен за Веска
Родева, имат две
дъщери: Мария, омъжена за омбудсмана Гиньо
Ганев. Корнелия

Симеон II e роден на 16 юни 1937 г. в София като първи син
и престолонаследник на цар Борис III и
царица Йоанна
Савойска.
Произхожда по
бащина линия от
рода Сакс-Кобург- Гота (Сакс-Кобург- Гота - Кохари) и от
рода на Орлеаните. Майката на цар Фердинанд - принцеса Клементина
Бурбон-Орлеанска (1817–1907), е
дъщеря на краля на Франция Луи-Филип. По майчина линия
Симеон II е свързан с
италианската кралска
династия на Савоите и
с черногорската
династия. Негов кръстник е генерал Данаил Николаев. Симеон II е цар на България от 1943 до
1946 г. Заради
възрастта му от
негово име
управлява регентски съвет. От 28 август 1943 до 9 септември 1944 в него влизат регентите княз Кирил Преславски, проф.Богдан Филов и генерал Никола Михов, а след деветосептемврийския
комунистически
преврат, от 1944 до 1946 -
представителите на ОФ Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. ,
,. Излязъл от България с два вагона със съкровища. Отричащ референдума - защото търновската конституция не признава демокрацията и в нея няма клауза за референдум или каквато и да било република.

..

Ордени и декорации Симеон е носител на
най-високите степени
на над 30 европейски
династически ордена
и отличия: Огърлие на Ордена
на Златното руно, Испания, 2004 [8] Огърлие на Ордена
на Светото
Благовещение,
Италия Велик офицер на
Ордена на Почетния
легион, Франция Голямо огърлие на
Ордена „Свети
Лазар“, Франция Велик кръст на
Ордена „Леополд
III“, Белгия Велик кръст на
Константиновия
Орден „Свети
Георги“, Парма Велик кръст на
Ордена „Свети
Януарий“, Парма Велик кръст на
Ордена на
Спасителя,
Кралство Гърция Велик кръст на
Ордена „Карлос III“,
Испания Велик кръст на
Честта и
Благочестието,
Суверенен Военен
Орден на Свети
Йоан от Йерусалим, Родос и Малта
(Малтийски орден),
2006 Орден
„Независимостта на
Йордания“,
Кралство Йордания Великият кръст на
Ордена на Божи
гроб, Йерусалимска
патриаршия Орден „Св. Цар
Борис-Михаил
Покръстител“,
Българската
патриаршия Орден „Стара
планина“, Република
България, 2007 ..

. "Царски имоти" В момента Симеон
Сакскобургготски и
неговата сестра - Мария Луиза
Българска са отново собственици на част
от недвижимите
имоти които са
притежавали до 1946
година изчислявани
от някои на стойност около 160 млн. евро.
(вкл. 2100 хектара
гора в района на
зимния курорт Боровец). Между тези имоти са резиденция "Врана" и ловна хижа "Царска Бистрица". През 1998 г. Конституционният
съд (КС) с Решение 12 обявява за
противоконституционен
Закона за обявяване
в държавна
собственост на
имуществото на царете Фердинанд и
Борис и техните
наследници.
Документът уточнява
и че според списъка
от 1946 г., изготвен по нареждане на
министър-
председателя Кимон Георгиев, царските имоти са 17. От тях на
царското семейство
са върнати
резиденция “Врана”
до София, “Царска
Бистрица”, “Саръ- гьол”, “Ситняково”, къща в гр. Баня,
горски масиви в
района на град
Самоков - Боровец и
с. Бели Искър. Редица
опозиционери
твърдят, че
решението на КС не е
достатъчно
основание за връщането на
имотите и въпросът
трябва да бъде
уреден с отделен
закон, както и че
някои от царските имоти са собственост
на Интендантството, а
не на царското
семейство. От друга
страна
Интендантството никога не е било
държавна институция
и не е разполагало с
държавни средства.
То представлява
личната администрация
(секретариат) на
царете Фердинанд,
Борис и Симеон, и е
управлявало техните
собствени средства от цивилната листа. Според други
тълкувания, някои от
тези имоти са
държавна
собственост,
предоставени за обслужване на
монархическата
институция. На тази
основа някои
политически
противници на Сакскобургготски,
включително и Иван Костов, по време на чието правителство
са реституирани част
от имотите, да
настояват за
анулиране на
реституцията. Стела Банкова внася два законопроекта,
вторият от името на Партия Атака, с които реституцията се
отменя, но те не са
подлагани на гласуване.[9][10] През март 2006 г. е създадена специална
парламентарна
комисия за
разследване на
реституцията на
т.нар. "царски имоти". Тази комисия и
партиите повдигат
въпроса за царските
имоти, но поради
необходимостта на
управляващата коалиция БСП, НДСВ,
ДПС да си осигури
стабилност на
управлянието,
въпросът за
незаконно възстановените
имоти се потулва. В
замяна на това,
Симеон безкритично
подкрепя всяка
инициатива на коалицията. "Царска болница" През юни 2006 г.
името на екс-
премиера е замесено
в скандал, който
според италианските
медии даже щял да "промени
политическата
ситуация в България". Името на бившия министър-
председател е
замесено в
предполагаеми
корупционни схеми
на арестувания в Италия негов първи братовчед принц
Виктор-Емануил
Савойски, обвинен в
престъпно сдружение
с цел корупция на
държавни служители, измами и използване
на проститутки. Проектът за строеж
на детска болница в България с посредничеството на
Виктор-Емануил
Савойски и с
покровителството на
тогавашния премиер
Сакскобугготски, според някои е на
цена, надвишаваща
подобни здравни
заведения в Европа.
Проектът за
педиатрията излиза на 4 май 2004 г. като
предложение,
подкрепено с
Решение 384 на
кабинета и подписано
от премиера Сакскобургготски.
Неговото
правителство се
опитва на два пъти да
прокара проекта през 39 Народно събрание, което предизвиква
протести и става
причина за създаване
на временна анкетна
комисия. В доклада
на анкетната комисия е посочено, че
финансовият
министър Милен Велчев и здравният Славчо Богоев са нарушили
конституцията и
закона за
международните
договори, защото са
сключили споразумение за
кредит с банка "Банк
Аустрия
Кредитанщалт" без
съгласието на
парламента. Изводът на комисията е, че
изпълнителната власт
не е защитила
държавния интерес. По цени на Камарата на архитектите в
България стойността на строежа е
1 960 000 евро.
Средствата, които се
предвиждат в
споразумението
обаче, са 7 259 000 евро. Разгърнатата
застроена площ на
детската клиника по
чертеж е 11 807 кв. м.
В предложението за
инвестиционен проект, което внася
министърът на
здравеопазването Славчо Богоев в парламента, се
посочва общата
площ на педиатрията
от 60 000 кв. м. Най-
странното е, че и в
двата случая посочената сума за
изграждането на
новата детска
клиника е една и
съща независимо от
огромната разлика в площта. Така едно
легло в педиатрията
излиза 280 000 евро.
В най-реномираните
европейски болници
цената на легло през 2004 г. е 30 000 евро. През юли 2004 девет
депутати от
опозицията дават
доклада си за
"Царската болница"
на прокуратурата. Започва проверка, но
преписката е бавена
почти две години,
въпреки законовия
едномесечен срок.
Две седмици преди избухването на
италианския скандал
е назначена нова
проверка на
болницата. На 13 юни 2006 е публикуван
докладът, поръчан от
новия главен
прокурор Борис Велчев, в който се разкрива, че делото
за "Царската
болница" е било
умишлено бавено по
нареждане на
предшественика му Никола Филчев.↲

ALLAH AKBAR!))))))))