От началото на 1950 г. в редица западноевропейски страни и особено в Италия се обучават агенти, които в случай на навлизане на войски на Варшавския договор в съответната държава или при идване на власт на комунистически правителства да организират партизански операции и саботажни действия (т.нар. операции `Stay-Behind`). За целта в цяла Западна Европа са организирани 138 тайни складове с богат асортимент от оръжия и муниции. Агентите на `Гладио` (т.нар. `гладиатори`) се рекрутират от разузнаванията на отделните страни от състава на специалните военни части, тайните служби и от кръговете на дясноекстремистки организации, често с криминално, а в Западна Германия и Италия с фашистко минало.
Съществуването на тази подмолна армия е държано в тайна от населението и парламентите на страните и е известно само на тесен кръг членове на техните правителства. Структурно `Гладио` е разделена на отделни независими една от друга бойни клетки, с цел, при разкриване на една от тях, да не бъде унищожена цялата организация. Счита се, че 12 са групите за въоръжена борба, 10 - за саботажни действия, а 6 - за шпионаж, пропаганда и тайно извеждане на хора от дадена зона. Организацията се е състояла от поне 622 активни агента, които заедно с помагачи от тяхното обкръжение образуват ангажиран състав от най-малко 15 000 `гладиатори`.
През 1990 г. италианският съдия-следовател Феличе Касон след проверки в архивите на италианската служба за военно разузнаване SISMI разкрива съществуването на `Гладио`. Под натиск на последвалото парламентарно разследване тогавашния италиански министър-председател Джулио Андреоти признава, че `Гладио` е съществувала и в други европейски страни, което предизвиква широк политически скандал в цяла Западна Европа. Но до по-нататъшни разследвания и разкрития се стига само в Италия, Белгия и Швейцария.
В Италия се доказва се, че от 1960 до 1980 г. служители на военното разузнаване SISMI, неофашисти и части от мрежата на `Гладио` извършват многобройни политически атентати и убийства в страната. А италианските специални служби разпространяват фалшива информация и "доказателства", че престъпленията са извършени от леви екстремисти и преди всичко от "Червените бригади". Тези действия целят дискредитирането на традиционно силната италианска компартия КПИ и са известни като "Стратегия на напрежението" (`Strategia della Tensione`). И до днес не достатъчно осветлена е ролята в тези събития на тайната масонска ложа "Propagаnda Due" (Р-2).
От 1969 до 1984 г. агенти на италианските спецслужби SID и SISMI, заедно с неофашистки групи и части на `Гладио` в рамките на американския план `Demagnetize` ("Компрометиране") и на италианската `Стратегията на напрежението` за дискредитиране на левите сили, извършват в страната редица убийства и терористични атентати. При тях загиват общо над 200 души, а ранените са 600. Най-кървавите от тази кървава серия са взривяването на бомба на пиаца Фонтана в Милано през 1969 г., взривовете във влакове и бомбения атентат на гарата в "червена" Болоня през 1980 г. За това чудовищно престъпление с 85 убити и над 200 ранени едва през 1995 г. са осъдени десните екстремисти Валерио Фиораванти и Франческа Мамбро от неофашистка организация `Нуклеи армати революционари`, която се счита за свързана с `Гладио`. На въпросния процес за атентата в Болоня са осъдени още и съоснователя на масонската ложа `Пропаганда дуе` - фабриканта Лицио Джели и двама агенти на военното разузнаване SISMI за възпрепятстване на съдебно разследване.
Но до началото на 90-те години тайните служби чрез целенасочено разпространяване на погрешна информация и фалшифициране на доказателства поддържат в продължение на две десетилетие впечатлението, че атентатите са дело изцяло на леви терористи. Този подход цели да се дискредитира силната КПИ и левите въобще и да се накарат избирателите и симпатизантите да се отдръпнат от тях. През 1990 г. италианския съдия-следовател Феличе Касон след дългогодишно разследване срещу тайните служби намира в архивите на военното разузнаване SISMI доказателства, които разкриват истинските извършители на тези зверски престъпления. Това предизвиква политическа криза в Италия. Арестувани и осъдени са редица членове на неофашистките формации `Ordine nuevo` (`Нов ред`) и `Nuclei armati revoluzionari` (`Въоръжени революционни ядра`), както и агенти на специалните служби и на италианския отдел на `Гладио`, както напр. `гладиаторът` Винченцо Винцигуера.
Италианският неофашист и таен агент на `Гладио` - Винцигуера, осъден за бомбен атентат през 1972 г. в гр. Петеано, при който загиват трима карабиниери, дава през 1990 г., по време на мащабните разследвания срещу престъпленията на `Гладио` следните емблематични показания за дейността на тази секретна терористична организация на НАТО: "...Трябваше да атакуваме цивилни - мъже, жени, деца, невинни и непознати, все хора, които стоят встрани от политическата игра... Причината за това бе проста. Атентатите трябваше да накарат италианците сами да искат от държавата повече сигурност. Тази политическа логика е в основата и на всички тези атентати и кръвопролития, които в бъдеще ще останат неразследвани и за които няма да има осъдени, защото държавата не може да изрече присъда срещу самата себе си..."
Проведените през 90-те години разследвания на контролна комисия към италианския парламент констатира, че в Червените бригади (ЧБ) още през 1974 г. са били внедрени агенти на тайните служби. Един от тях е Франческо Мара, обучен от `Гладио` и първоначално дислоциран като парашутист във военна база на НАТО на остров Сардиния. По направените показания от арестувания през 1976 г. бивш ръководител на ЧБ, Ренато Курцио, именно гладиаторът Ф. Мара е този, който след отвличането през 1974 г. на председателя на съда в Генуа, Марио Соси, най-яростно е пледирал за неговото екзекутиране. Ръководството на ЧБ остава изненадано от агресивността на Мара, и категорично отхвърля неговото искане за ликвидиране на съдията.
Според разследващите органи и в случая с отвличането и убийството на председателя на италианските християндемократи Алдо Моро през 1978 г. има сериозни индикации, че и там са замесени агенти на `Гладио`. Атакуващите колата на А. Моро са убили всички негови гардове, и само политикът, седящ всред тях, е останал невредим в дъжда от куршуми. При разпитите арестуваният 1983 г. Марио Морети, който наследява ръководството на ляво-терористичната организация Червените бригади, дава следните показания: "Военните умения на членовете на Червените бригади не бяха на високо ниво... А и участващите в акцията никога преди това не бяха се проявявали като добри стрелци... Освен това единият от автоматите им е имал засечка..." Но разсекретените години по-късно полицейски протоколи разкриват, че въпреки това на местопрестъплението са открити 93 гилзи, от които половината са покрити със специален антикорозионен лак, с който се импрегнират заровените в тайните оръжейни складове муниции на `Гладио`.
Много от процесите в различни западноевропейски страни по подозрение за съучастие на `Гладио` в терористични актове не могат да бъдат доведени до край поради мистериозната смърт на редица важни свидетели. Арестуваният във връзка с атентата в Мюнхен (Западна Германия) на октомврийския празник през 1980 г. с 11 жертви Хайнц Лембке разкрива 33 тайни складове на оръжия, които свидетелстват за връзките му с `Гладио`. Но само ден преди показанията му пред прокурор, на който обещава да направи подробни разкрития, той е открит обесен в килията си. Във връзка със същия процес главният свидетел - очевидецът Франк Лаутерюнг, мистериозно умира от инфаркт на 36 годишна възраст, след като прави показанието, че извършителят на престъплението не е бил сам. А осъденият по-късно за атентата Гундолф Кьолер е обявен от правозащитните органи за психично болен, действал сам, без никакви съучастници.
По време на парламентарното разследване в Швейцария във връзка със съществуването на тайната военна част П-26 (`Projekt 26`), за която се изразява съмнението, че е била свързана с `Гладио`, главният свидетел, старши лейтенантът от разузнаването Херберт Албот, след като обявява, че ще разкрие цялата истина, е намерен мъртъв в жилището си в Берн, пронизан с неговия офицерски кортик. Официалните власти обявяват смъртта му за самоубийство вследствие на любовна драма, а резултатите от разследването срещу П-26 се засекретяват. Затова подробностите около П-26 и евентуалните връзки с `Гладио` и до днес остават неизяснени.
Паравоенната организация `Гладио`, след проведени в началото на 90-те години частични разследвания и в Белгия, се счита за съинициатор на убийството на генералния секретар на белгийската компартия Жулиен Ляо през 1950 г.
Също и проведените между 1982-85 г. с военна прецизност терористични нападения срещу магазини, ресторанти и полицейски части, при които са убити 28 и ранени 20 души от т.нар. "Банда от Нювел/Брабант", днес се считат за част от тайните операции на белгийското подразделение на "Гладио" - SDRA8, секретен отдел към военното разузнаване SGR на Кралството. Но тези престъпления и до днес остават неразкрити, въпреки множеството улики (използването на специални муниции и др.). Експертите считат, че целта на тези атентати е била да всеят страх всред населението и да създадат условия за избор на ултрадясно правителство, както и да оправдаят пред обществеността масираната акция на белгийските тайни служби по разбиването на сформиралите се през 1983 г. ултралеви "Въоръжени комунистически ядра" (`Cellules Communistes Combatantes`), които в продължение на 2 години атакуват американски военни бази и инфраструктура на НАТО, банки и сгради на международните концерни в страната.
За свързани с белгийското подразделение на `Гладио` - SDRA8, се считат още ултрадесните, фашистки групировки "Juene Europe", "Westland New Post" и хибридното партийно творение "Parti Communautaire Europee" от началото на 70-те години със странна маоистко-нацистка идеологическа ориентация.
В Турция нееднократно бяха отправени обвинения, че неофашистката организация `Сивите вълци` и особено нейните членове Абдула Чатли и Мехмет Али Агча са били свързани с `Гладио`. Съответно съществуват сериозни основания да се съмняваме, че и зад атентата срещу папата стои `Гладио`. В тази връзка ролята на италианските специални служби, които арестуваха и разследваха сънародника ни, Сергей Антонов се появяват в друга светлина и дават основание за съвсем нови изводи за трагичната му съдба.
Относно причините за извършване на тези престъпления от западни тайни служби историкът, експерт и изследовател на `Гладио` - д-р. Даниел Гансер от Швейцария, дава следното обяснение: "Терорът е по-подходящ от всяка друга военна стратегия за манипулиране на населението."
И до днес не е известно, дали дейността на секретната организация `Гладио` с края на Студената война действително е окончателно преустановена и каква е съдбата на нейните тайни складове с оръжие и на агентите й.
Иван Аладжов е доктор по право. Роден през 1969 г. в София. Завършил е международно право в Лайпциг, има следдипломна квалификация във Виена и в Хановер — специализация в областта на търговското право. Защитава докторат по право към Хановерския университет.
Издава в Германия две книги в областта на корпоративното право. Автор на поредица от 15 правни разработки в немските списания «Икономика и право в Източна Европа», «Източноевропейско право», «Годишник на източното право» и на информационния немскоезичен сайт «www.fifoost.org», както и на 50 статии в българската преса - в. «Монитор», в. «Дума», в. «Свят и дипломация», в. «168 часа», в. «Дневник», в. «Земя», сп. «Ново Време», сп. «Понеделник» и в интернет сайтове.
Работил е на свободна практика до пролетта на 2006 г. в Хановер. От есента на 2006 г. работи като юрисконсулт в България.
