Постинг
09.05.2012 13:55 -
Честит ден на победата.Пълен запис на тазгодишният парад!
Приятно гледане !
Поклон и благодарности пред великите съветски и български войни паднали в защита на човечеството и родината!
Поклон и благодарности пред великите съветски и български войни паднали в защита на човечеството и родината!
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
mitkaloto -
Поклон народе!
09.05.2012 14:53
09.05.2012 14:53
Поклон народе!
цитирайВ този виртуален свят е рядко срещано явление да видиш истинска армия, истинско въоръжение, истинско вълнение и дори сълзи в очите на хората! Това се случи днес, 09. 05. 2012 при парада на победата в Москва. Хвала на тия хора и на тази държава, че поддържат армията си и историческата памет, а оттук и чувството за национална гордост на своя народ! Дават поле за размисъл и личен нравствен избор за много лутащи се души!
цитирайhttp://samvoin.blog.bg/politika/2012/05/09/sydbata-na-pochti-neizvestnite-dnes-bylgarski-oficeri-geroi-.951387
http://samvoin.blog.bg/politika/2012/05/09/sydbata-na-pochti-neizvestnite-dnes-bylgarski-oficeri-geroi-.951390
http://samvoin.blog.bg/politika/2012/05/09/damian-velchev-of-ministyryt-na-voinata-opital-se-da-spre-iz.951394
Виж още:
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE_%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0#.D0.92.D0.BE.D0.B5.D0.BD.D0.BD.D0.B8_.D0.BE.D0.BF.D0.B5.D1.80.D0.B0.D1.86.D0.B8.D0.B8_.D1.81.D1.80.D0.B5.D1.89.D1.83_.D0.A2.D1.80.D0.B5.D1.82.D0.B8.D1.8F_.D0.A0.D0.B0.D0.B9.D1.85
Военни операции срещу Третия Райх
Паметник на загиналите във войната срещу Германия от с. Очуша
Самото участие на България във войната срещу Германия преминава през две фази. Първата фаза обхваща времето от септември до края на ноември 1944 година. Българските войски действат на територията на Македония, Южна Сърбия, Косово и Метохия. В първата фаза България участва с 455 000 войници, разделени в три армии. В първите няколко дни след 9 септември 1944 г., български войски, съвместно с партизански и съветски части, отблъскват настъпващите по направленията Кула-Видин и Кюстендил-София германски войски. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин. Мобилизирането на българската армия (преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. Пред българската армия, като част от силите на съветския III Украински фронт, се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е" от германските армии от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър. Военната група възлиза на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили. От 8 до 14 октомври 1944 г. българските войски провеждат настъпателната Нишка операция - разгромена е елитната VII СС дивизия и е овладян Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се провежда Страцинско-Кумановската операция - овладени са Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко–Струмишката операция, в резултат на която частите на Вермахта са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са овладени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови пазар. С това приключва първата фаза на войната.
Щандарт на пехотен полк от Вермахта, трофей на Националния военноисторически музей.
Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. Във втората фаза България участва със 110 000 войници, обединени в Първа българска армия - III, VIII, X, XI, XII, XVI пехотна дивизия. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. по време на Дравската операция се водят ожесточени боеве между българската армия и немските войски в района на река Драва. От края на март до средата на април в главен боен театър се превръща районът на река Мур (Мурска операция). Последните сражения с германските войски се водят в Австрия, в околностите на Клагенфурт, както и в Босна от края на април до около 15 май 1945. Капитулацията на Нацистка Германия (9 май 1945 г.) заварва българските войски достигнали до района на Клагенфурт в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. Българските войски продължават да се сражават до 15 май с все още оказващите съпротива части на Вермахта и хърватските войски в Австрия, Словения и Босна до пълния им разгром и вземане в плен.
Последици
Въпреки показаните от Българската армия високи бойни качества на териториите на Унгария и Югославия и приноса ѝ за окончателния разгром на Нацистка Германия, страната остава в международна изолация и попада в съветската сфера на влияние. На 8 септември 1946 в присъствие на съветски войски в България се провежда референдум, след който страната е обявена за "народна република". Новият министър-председател Георги Димитров започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Води курс на тясно сближение с комунистическа Югославия. Съвместно с нея и с гръцките комунисти продължава целенасочената политика на македонизация на населението в Македония. Димитров се ориентира към Югославия, тъй като целта му е обединение на България с тази страна. За спойващо звено трябва да послужи Македония, която трябва да се влее във федерацията като единна федеративна република, а в замяна България ще получи обратно Западните покрайнини. По това време се води гражданска война в Гърция и България прави сондажи за откъсване на контролираната от гръцките комунисти Западна Тракия, а Югославия на Егейска Македония с цел присъединяването им към бъдещата федерация. Политиката на БРП е подчертано против националните интереси на България и е подчинена на идеята за Балканска федерация, прокламирана преди това от Коминтерна, чийто бивш генерален секретар е Димитров. На Парижката мирна конференция през 1947 г. e подписан мирен договор, според който границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница. Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. Подписването на мирния договор лишава западните съюзници от основното им средство за политически натиск върху режима в България. Следва провеждане на нов референдум, отново в присъствие на съветски войски, на който е приета републиканска конституция, известна като Димитровска. Така през същата година са положени и правните основи на комунистическия режим, който ще управлява страната през следващите десетилетия. С това се слага край на фасадната многопартийност от първите години след Деветосептемврийския преврат и окончателно се утвърждава тоталитарната система. Скоро след това, през 1948 г. поради разрива в отношенията между Тито и Сталин, проектът за южнославянска федерация е изоставен, а България недвусмислено се оформя като сателит на СССР.
Portal:България по време на Втората световна война
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война
Източници
↑ Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949 г., стр. 671
↑ Българският Великден край Охридското езеро, проф д-р Божидар Димитров, в-к Стандарт, 19 Април 2004 г.
↑ Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949, стр.691
↑ Нинел Кьосева, Историята на една еврейска банка в България, НБУ София 2002 г., стр.3
↑ Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949, стр.691
↑ Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949, стр.692
↑ Гърдев, Борислав. 125 години от рождението на Богдан Филов. // Електронно списание LiterNet, 2008. Посетен на 11 юли 2009.
↑ Цветков, Пламен. Какво се случва на България през септември 1944 г.. // декомунизация. Посетен на 11 юли 2009.
Вижте също
Българска СС противотанкова бригада (1-ва българска)
Показване
п • б • р
Втора световна война
Показване
п • б • р
Войни в новата българска история
цитирайhttp://samvoin.blog.bg/politika/2012/05/09/sydbata-na-pochti-neizvestnite-dnes-bylgarski-oficeri-geroi-.951390
http://samvoin.blog.bg/politika/2012/05/09/damian-velchev-of-ministyryt-na-voinata-opital-se-da-spre-iz.951394
Виж още:
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE_%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0#.D0.92.D0.BE.D0.B5.D0.BD.D0.BD.D0.B8_.D0.BE.D0.BF.D0.B5.D1.80.D0.B0.D1.86.D0.B8.D0.B8_.D1.81.D1.80.D0.B5.D1.89.D1.83_.D0.A2.D1.80.D0.B5.D1.82.D0.B8.D1.8F_.D0.A0.D0.B0.D0.B9.D1.85
Военни операции срещу Третия Райх
Паметник на загиналите във войната срещу Германия от с. Очуша
Самото участие на България във войната срещу Германия преминава през две фази. Първата фаза обхваща времето от септември до края на ноември 1944 година. Българските войски действат на територията на Македония, Южна Сърбия, Косово и Метохия. В първата фаза България участва с 455 000 войници, разделени в три армии. В първите няколко дни след 9 септември 1944 г., български войски, съвместно с партизански и съветски части, отблъскват настъпващите по направленията Кула-Видин и Кюстендил-София германски войски. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин. Мобилизирането на българската армия (преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. Пред българската армия, като част от силите на съветския III Украински фронт, се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е" от германските армии от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър. Военната група възлиза на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили. От 8 до 14 октомври 1944 г. българските войски провеждат настъпателната Нишка операция - разгромена е елитната VII СС дивизия и е овладян Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се провежда Страцинско-Кумановската операция - овладени са Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко–Струмишката операция, в резултат на която частите на Вермахта са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са овладени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови пазар. С това приключва първата фаза на войната.
Щандарт на пехотен полк от Вермахта, трофей на Националния военноисторически музей.
Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. Във втората фаза България участва със 110 000 войници, обединени в Първа българска армия - III, VIII, X, XI, XII, XVI пехотна дивизия. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. по време на Дравската операция се водят ожесточени боеве между българската армия и немските войски в района на река Драва. От края на март до средата на април в главен боен театър се превръща районът на река Мур (Мурска операция). Последните сражения с германските войски се водят в Австрия, в околностите на Клагенфурт, както и в Босна от края на април до около 15 май 1945. Капитулацията на Нацистка Германия (9 май 1945 г.) заварва българските войски достигнали до района на Клагенфурт в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. Българските войски продължават да се сражават до 15 май с все още оказващите съпротива части на Вермахта и хърватските войски в Австрия, Словения и Босна до пълния им разгром и вземане в плен.
Последици
Въпреки показаните от Българската армия високи бойни качества на териториите на Унгария и Югославия и приноса ѝ за окончателния разгром на Нацистка Германия, страната остава в международна изолация и попада в съветската сфера на влияние. На 8 септември 1946 в присъствие на съветски войски в България се провежда референдум, след който страната е обявена за "народна република". Новият министър-председател Георги Димитров започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Води курс на тясно сближение с комунистическа Югославия. Съвместно с нея и с гръцките комунисти продължава целенасочената политика на македонизация на населението в Македония. Димитров се ориентира към Югославия, тъй като целта му е обединение на България с тази страна. За спойващо звено трябва да послужи Македония, която трябва да се влее във федерацията като единна федеративна република, а в замяна България ще получи обратно Западните покрайнини. По това време се води гражданска война в Гърция и България прави сондажи за откъсване на контролираната от гръцките комунисти Западна Тракия, а Югославия на Егейска Македония с цел присъединяването им към бъдещата федерация. Политиката на БРП е подчертано против националните интереси на България и е подчинена на идеята за Балканска федерация, прокламирана преди това от Коминтерна, чийто бивш генерален секретар е Димитров. На Парижката мирна конференция през 1947 г. e подписан мирен договор, според който границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница. Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. Подписването на мирния договор лишава западните съюзници от основното им средство за политически натиск върху режима в България. Следва провеждане на нов референдум, отново в присъствие на съветски войски, на който е приета републиканска конституция, известна като Димитровска. Така през същата година са положени и правните основи на комунистическия режим, който ще управлява страната през следващите десетилетия. С това се слага край на фасадната многопартийност от първите години след Деветосептемврийския преврат и окончателно се утвърждава тоталитарната система. Скоро след това, през 1948 г. поради разрива в отношенията между Тито и Сталин, проектът за южнославянска федерация е изоставен, а България недвусмислено се оформя като сателит на СССР.
Portal:България по време на Втората световна война
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война
Източници
↑ Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949 г., стр. 671
↑ Българският Великден край Охридското езеро, проф д-р Божидар Димитров, в-к Стандарт, 19 Април 2004 г.
↑ Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949, стр.691
↑ Нинел Кьосева, Историята на една еврейска банка в България, НБУ София 2002 г., стр.3
↑ Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949, стр.691
↑ Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949, стр.692
↑ Гърдев, Борислав. 125 години от рождението на Богдан Филов. // Електронно списание LiterNet, 2008. Посетен на 11 юли 2009.
↑ Цветков, Пламен. Какво се случва на България през септември 1944 г.. // декомунизация. Посетен на 11 юли 2009.
Вижте също
Българска СС противотанкова бригада (1-ва българска)
Показване
п • б • р
Втора световна война
Показване
п • б • р
Войни в новата българска история
Ай бягай с тая българска СС бригада, на която бойната й биография е свършила с това, че едната й половина е разстреляла другата.
цитирайЗащо трябва да празнуваме победите на враговете на България?
цитирай Добре обучена,добре въоръжена с германско оръжие армия е хвърлена на война с Германия.В името на световния комунизъм!
Докога ще ни зомбират с тези блестящи паради!
Предпоследният парад беше,кагато този червен клоун Путин излезе/влезе/излезе в Кремъл.
На времето и Садам Хусеин правеше мащамни паради.
А сега царе на парадите,наред с руснаците са,великите комунисти от Северна Корея.
цитирайДокога ще ни зомбират с тези блестящи паради!
Предпоследният парад беше,кагато този червен клоун Путин излезе/влезе/излезе в Кремъл.
На времето и Садам Хусеин правеше мащамни паради.
А сега царе на парадите,наред с руснаците са,великите комунисти от Северна Корея.
Организира се конкурс за мащабен парад -Северна Корея или Съветска Русия.
цитирайalexanderherzdorf написа:
Защо трябва да празнуваме победите на враговете на България?
Защо?!? Откъде накъде ще се кланяме ОТНОВО на съветските окупаторски войски?!? Че са големи - големи са, да - спор няма. Световна сила са, да. Но не разбирам защо с такъв сърцераздирателен плам сме призовани да величаем мащабната демонстрация на военна сила на Русия?!
lostov написа:
Защо?!? Откъде накъде ще се кланяме ОТНОВО на съветските окупаторски войски?!? Че са големи - големи са, да - спор няма. Световна сила са, да. Но не разбирам защо с такъв сърцераздирателен плам сме призовани да величаем мащабната демонстрация на военна сила на Русия?!
И аз тва се питам, сериозно!alexanderherzdorf написа:
Защо трябва да празнуваме победите на враговете на България?
Защо?!? Откъде накъде ще се кланяме ОТНОВО на съветските окупаторски войски?!? Че са големи - големи са, да - спор няма. Световна сила са, да. Но не разбирам защо с такъв сърцераздирателен плам сме призовани да величаем мащабната демонстрация на военна сила на Русия?!
Може би многоуважаемият иначе (Без ирония!), лично от мен наш съблогър, трябва да ни отговори...
Търсене